Опицвет е село, което се намира в западната част на страната на територията на столична област. Още няколко населени места са разположени близо до него, сред тях са например Сливница и Костинброд. Петърч е друго известно село, известно най-вече със своето зеле. Само осем км е дистанцията до Сливница, на което е кръстена и една от метростанциите. До столицата хората от там трябва да изминат двадесет км, а напоследък населеното място е известно с марката едноименно кисело мляко. Река Блато извира в посока запад от селото, като постепенно нейните води се вливат в Искър. Портарево е родно село, съществувало по време на османското робство. Някъде през 1730-та година неговите жители успяват да избягат след опожаряване. Бежанците първо се заселват в западната част на мястото, което днес познаваме и като име на кисело мляко. Има легенди и предания, че първо името на населеното място е Омайцвет, защото най-хубавото момиче се казва Цвета.
По време на турското робство управляващият областта ага поисква Цвета за съпруга, но тя категорично отказва да му пристане. За да се спаси от суровото наказание на бея, момичето се упоява с отровна билка. Въпреки това обаче агата успява някак да изпревари събитията и лично да убие момичето в района на селото. Това не е единствената история за възникването на селото и името му. Друга такава е пряко свързана с последните години от съществуването на Портарево. В селото за пореден път идват турски заптиета, които се отдават на оргии и разврат. При опита си да отвлекат Цвета, те са убити от нейните братя. Впоследствие заравят труповете им в намиращите се близо до реката тръстики. Тръгва слух, че лично Цвета е упоила турците. Това дава основание селото да се нарече така, свързано е с упойването на турците от страна на Цвета. Упойцвет е един от вариантите, с които населеното място се изписва. За съжаление убийството на заптиетата се разкрива от османската власт и за да си отмъсти, тя започва саморазправа с населението. Трета версия гласи, че хора от Сливница и селото на киселото мляко живеят заедно край селище на извора на Блато.
Страдайки от постоянните набези на османците, хората решават да се преселят на друго място и част от тях попадат в Сливница. Малка част остава до река Блато, а това дава основание на първата група да определи тези от втората с наречието опаки. Мястото, където останали да живеят, пък било наречено долината и това води до сегашното име на селото. Само една седмица след изтичането на великденските празници, в Опицвет се провежда традиционният ежегоден събор. Той се пада на Томина неделя, а наред с веселбите около празника трябва да се отчете ролята на една от действащите здравно – медицински институции. Става дума за център, който обслужва деца с онкохематологични заболявания. Дори през 2012-та година се организира една благотворителна инициатива за центъра. В Зала едно на националния дворец на културата момичетата на Нешка Робева изнасят спектакъл. Общата събрана от него сума е в размер на 40 000 лева и те отиват в помощ на болните деца.
